Да разкажеш история с песни

Звучи сякаш е по-лесно, отколкото с думи… Не е точно така, обаче.
Попитах Георги и той се съгласи да гостува тук с думите си. Тайно от мен в неговия блог е написал едно-друго за песните. Хубаво, много хубаво дори го е написал, но не иска да признае. Прочетете оригинала, разговора ни след него,  поне.

Ето и копието:

Беше време, в което след всяка раздяла си правех списък от песни описващ току що прекъсналата ми връзка. И до ден днешен за всяка жена с която съм бил си имам по една песничка. С годините спрях да го правя, но все още имам навика да разказвам истории с музика.

Не мога да пея, а не се и научих да свиря на някакъв инструмент. Но вярвам, че подходящо подбрани и подредени изпълнения могат да разкажат много, точно с избора и подредбата. Стига да имаме представа за какво става дума в песента например. Ето един не добър пример:

Barry White – You’re My First, My Last, My Everything
Joe Cocker – You Can Leave Your Hat On
Johny Cash – A thing Called Love
The Dubliners – Dirty Old Town
Leann Rimes – Amazing Grace
Joe Cocker – Summer in the City
Tom Jones – Sex bomb
Sarah Brightman & Plácido Domingo – Time to say goodbye
Demis Roussos – Mourir aupres de mon amour

Спрях да описвам любовите си след като за една не успях да посветя една единствена песен. Хм … от тогава минаха доста години … дали да не ѝ звънна? Глупости …

Дело мастера Бо

Тя отваря прозореца,
под снега не се вижда покрив.
Тя казва: „Спомняш ли си, мислеше,
че снегът се състои от молекули?“

Les voisines

Съседките Ех, съседките! Убедена съм, че мъж би превел по-добре текста.

Винаги съм предпочитал не съседи, а съседки,

L’amour en heritage

Любовта, като наследство, което все някога ще получиш.

Имах едно време очила с рамки, като на Нана Москури. Сега пак се връщат на мода, май?

Получих любовта, като наследство
една сутрин в страната на щурците.

Paris nights

Особено любими са ми дрезгавите мъжки гласове.

Парижки нощи

Любовта е за щастливите хора,
Любовта остава за кратко.
Тук съм,
бродя по улиците на Монмартръ.
Какво да правя,
къде да отида,
за да оцелея
в града на светлината…

A toi

Песента е на Joe Dassin и според мен е сватбен тост.

За теб!
За начина, по който си красива!
За начина, по който си до мен!
За нежните думи, пресилени
понякога.

Влюбеният Джиджи

Най-любимата ми песен! Имах си доста проблеми навремето, заради това, че я харесвам. Някой си човек бе решил, че я възприемам буквално. Ревнуваше от Джиджи. Не мен. Ревнуваше друг. Аз бях само потърпевшата, обвинена в харесването на песента.

Всички човеци от случката си заминаха по пътеките. Остана най-любимата ми песен!

Chanson d’automne – Verlaine

Сбогувам се с листата и поздравявам дърветата.

Стенание
на есенни
цигулки
в сърцето ми прониква
с монотонна
меланхолия.

Дъх затаил,
цял пребледнял
във този час
си спомням аз
за всички вас
и плача.

Оставям се
на този вятър лош,
и ме понася той
оттук – натам,
безжизнено листо
съм сякаш аз.

Autumn leaves

Autumn leaves, предпочитам това заглавие пред френското Feuilles mortes (мъртви листа).

О, как искам да си припомниш
за щастливите дни, когато приятели бяхме.
Животът тогава бе по-хубав, дори
и слънцето грееше жарко.

Le jardin de Luxembourg

Та, думата ми беше за Люксембургската градина.

Отдавна не бях идвал в Люксембургската градина.
Пълно е с тичащи деца и падащи листа.
Пълно е със студенти, които мечтаят
за деня, когато ще завършат обучението си.
И с учители, които замечтано си спомнят
деня, когато са започвали да учат.
Има влюбени. Разсеяно пристъпват
по червения килим, разстлан пред тях от есента.
Аз също съм тук, сам, малко ми е студено.

Още един ден без любов,
още един ден от живота ми.
Люксембург е остарял.
Остаряла е градината?
Или просто аз? Не знам.
Още един ден без слънце.
Още един ден, който отлита
към съня, към забравата.
Изгаснала искра.

Там, откъдето минава детето,
съм стъпвал и аз.
То върви по следите,
които са останали от мен.
Моите кораби още плуват в езерото,
Ако годините са мъртви, то живеят спомените ми.

Още един ден без любов.
Още един ден от живота.
Дъждовен ден, който свършва.
Ден, далеч от теб.
Казваше, че ме обичаш.
Вярвах на лъжата ти.
Беше прекалено хубаво, за да е истина.
Продължих да търся по-далеч.
Казвах ти, че те обичам
И вярвах, че е наистина така.
Ти беше всичко, всичко свърши,
замина си, а си навсякъде.

Аз съм почти добре,
Животът ми продължава,
Аз само го следвам,
Но ако ме повикаш
Ще разбереш, че нищо не се променя.
Далеч, далеч в бъдещето
има ли път, който да ни събере?
Ела, ела, когато и да е.
Очаквам те, мой последен шанс.
Исках да успея в живота.
Постигнах всичко, освен живот.
В мен имаше зрънце лудост,
която нито поникна, нито израстна.
Кажи ми, какво направих с живота си?
Кажи ми, какво направи с живота си?
Исках да живееш моя живот.
А ти искаше да живееш своя.
Имаше в мен зрънце красота,
което пренебрегнах да расте без грижи.

Кажи ми, какво направих с живота ти?
Кажи ми, какво направих с живота ми?
Още един ден без любов,
Още един ден от живота ми,
Дъждовен ден, който отминава.
Още един ден далеч от теб.
Цял един живот за твоя живот.
Цяла вечност за един ден.
Давам всичко за нищо,
За да видя как променяш посоката
в Люксембургската градина.
Цял живот за твоя живот.
Цяла вечност за един ден.
За една усмивка, за един поглед,
за вълнението от надеждата.

Ще изкопая гроба на миналото си,
Ще преобърна света, за да те намеря.
Ще разбия леда, който ни дели,
За да видя щастието в твоето огледало.
Животът си струва пречупен през твоя поглед.
Всички пътища ме водят след теб.
Всички пътища на света водят към твоя живот.
Към светлината на твоя живот.