Feeds:
Публикации
Коментари

Архив за октомври, 2009

Звучи сякаш е по-лесно, отколкото с думи… Не е точно така, обаче. Попитах Георги и той се съгласи да гостува тук с думите си. Тайно от мен в неговия блог е написал едно-друго за песните. Хубаво, много хубаво дори го е написал, но не иска да признае. Прочетете оригинала, разговора ни след него,  поне. Ето [...]

Прочетете пълния пост »

Дело мастера Бо

Тя отваря прозореца, под снега не се вижда покрив. Тя казва: „Спомняш ли си, мислеше, че снегът се състои от молекули?“

Прочетете пълния пост »

Les voisines

Съседките Ех, съседките! Убедена съм, че мъж би превел по-добре текста. Винаги съм предпочитал не съседи, а съседки,

Прочетете пълния пост »

L’amour en heritage

Любовта, като наследство, което все някога ще получиш. Имах едно време очила с рамки, като на Нана Москури. Сега пак се връщат на мода, май? Получих любовта, като наследство една сутрин в страната на щурците.

Прочетете пълния пост »

Paris nights

Особено любими са ми дрезгавите мъжки гласове. Парижки нощи Любовта е за щастливите хора, Любовта остава за кратко. Тук съм, бродя по улиците на Монмартръ. Какво да правя, къде да отида, за да оцелея в града на светлината…

Прочетете пълния пост »

A toi

Песента е на Joe Dassin и според мен е сватбен тост. За теб! За начина, по който си красива! За начина, по който си до мен! За нежните думи, пресилени понякога.

Прочетете пълния пост »

Влюбеният Джиджи

Най-любимата ми песен! Имах си доста проблеми навремето, заради това, че я харесвам. Някой си човек бе решил, че я възприемам буквално. Ревнуваше от Джиджи. Не мен. Ревнуваше друг. Аз бях само потърпевшата, обвинена в харесването на песента. Всички човеци от случката си заминаха по пътеките. Остана най-любимата ми песен!

Прочетете пълния пост »

Chanson d’automne – Verlaine

Сбогувам се с листата и поздравявам дърветата. Стенание на есенни цигулки в сърцето ми прониква с монотонна меланхолия. Дъх затаил, цял пребледнял във този час си спомням аз за всички вас и плача. Оставям се на този вятър лош, и ме понася той оттук – натам, безжизнено листо съм сякаш аз.

Прочетете пълния пост »

Autumn leaves

Autumn leaves, предпочитам това заглавие пред френското Feuilles mortes (мъртви листа). О, как искам да си припомниш за щастливите дни, когато приятели бяхме. Животът тогава бе по-хубав, дори и слънцето грееше жарко.

Прочетете пълния пост »

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.