Звучи сякаш е по-лесно, отколкото с думи… Не е точно така, обаче. Попитах Георги и той се съгласи да гостува тук с думите си. Тайно от мен в неговия блог е написал едно-друго за песните. Хубаво, много хубаво дори го е написал, но не иска да признае. Прочетете оригинала, разговора ни след него, поне. Ето [...]
Архив за октомври, 2009
Да разкажеш история с песни
Публикувано в Amour, Гост, С усмивка на октомври 24, 2009 | 10 Коментара »
Дело мастера Бо
Публикувано в Изгубен, Поезия на октомври 14, 2009 | 3 Коментара »
Тя отваря прозореца, под снега не се вижда покрив. Тя казва: „Спомняш ли си, мислеше, че снегът се състои от молекули?“
Les voisines
Публикувано в С усмивка, Renan Luce на октомври 12, 2009 | 1 Коментар »
Съседките Ех, съседките! Убедена съм, че мъж би превел по-добре текста. Винаги съм предпочитал не съседи, а съседки,
L’amour en heritage
Публикувано в Amour, Надежда, Nana Mouskouri на октомври 9, 2009 | Leave a Comment »
Любовта, като наследство, което все някога ще получиш. Имах едно време очила с рамки, като на Нана Москури. Сега пак се връщат на мода, май? Получих любовта, като наследство една сутрин в страната на щурците.
Paris nights
Публикувано в Изгубен, George Baker на октомври 7, 2009 | 8 Коментара »
Особено любими са ми дрезгавите мъжки гласове. Парижки нощи Любовта е за щастливите хора, Любовта остава за кратко. Тук съм, бродя по улиците на Монмартръ. Какво да правя, къде да отида, за да оцелея в града на светлината…
A toi
Публикувано в Amour, Joe Dassin на октомври 6, 2009 | 1 Коментар »
Песента е на Joe Dassin и според мен е сватбен тост. За теб! За начина, по който си красива! За начина, по който си до мен! За нежните думи, пресилени понякога.
Влюбеният Джиджи
Публикувано в Amour, Dalida на октомври 4, 2009 | Leave a Comment »
Най-любимата ми песен! Имах си доста проблеми навремето, заради това, че я харесвам. Някой си човек бе решил, че я възприемам буквално. Ревнуваше от Джиджи. Не мен. Ревнуваше друг. Аз бях само потърпевшата, обвинена в харесването на песента. Всички човеци от случката си заминаха по пътеките. Остана най-любимата ми песен!
Chanson d’automne – Verlaine
Публикувано в Есен, Поезия, Leo Ferre на октомври 3, 2009 | Leave a Comment »
Сбогувам се с листата и поздравявам дърветата. Стенание на есенни цигулки в сърцето ми прониква с монотонна меланхолия. Дъх затаил, цял пребледнял във този час си спомням аз за всички вас и плача. Оставям се на този вятър лош, и ме понася той оттук – натам, безжизнено листо съм сякаш аз.
Autumn leaves
Публикувано в Amour, Есен, Изгубен, Yves Montand на октомври 1, 2009 | Leave a Comment »
Autumn leaves, предпочитам това заглавие пред френското Feuilles mortes (мъртви листа). О, как искам да си припомниш за щастливите дни, когато приятели бяхме. Животът тогава бе по-хубав, дори и слънцето грееше жарко.
