Особено любими са ми дрезгавите мъжки гласове. 
Парижки нощи
Любовта е за щастливите хора,
Любовта остава за кратко.
Тук съм,
бродя по улиците на Монмартръ.
Какво да правя,
къде да отида,
за да оцелея
в града на светлината…
Парижки нощи,
седиш в кафенето и пиеш вино.
Парижки нощи,
не знам какво да правя с вас,
с времето си… не.
Надолу по Шапс Елисе
познавам всяко кабаре,
знам всеки нощен бар.
Дали съм прав
или греша,
знам всяка мръсна,
тротоарна песен.
Парижки нощи,
наблюдавам живота,
който бе някога мой.
Парижки нощи,
някога имах всичко,
например къща и жена, ха.
Ела да пием черешово вино,
помогни ми още веднъж
да усетя нощния живот.
Когато погледът се замъгли,
се преструвам,
че тя е тук.
И всичко е наред…
Парижки нощи,
музика, танци, хора
пълни с усмивки.
Парижки нощи,
момичетата на червените фенери
очакват ездача си.
Евтин мотел, скърцащи легла
и забравям за час
всички причини… защо.
После плащам цената
и търся в очите им
причините… защо.
Беше просто любов.
Беше само любов.
Това разби сърцето ми.
Хайде, скъпа,
дай ми още един шанс.
Даааа, ще бъда добър.
Ще бъда добър с теб.
Здравей и тук!
Париж ми е мечта! Може някога да я отметна….
Къде ме върна само, къде ме върна! Прекрасни спомени, а тази песен беше лайтмотив в живота ми тогава – мечтаех за Париж, бленувах за Париж…
Мари, верно ли я знаеш тази песен?! Текстът не е никак романтичен.
Любимата ми песен на Джордж Бейкър е друга, скоро ще се появи и тя.
Поздрави!
Пълен превод едва сега прочетох.
“Парижки нощи, музика, танци, хора пълни с усмивки.” – ей това си преведох и ми стигаше.
П.П. И защо реши, че текста не е романтичен?!
Защото отчаянието не е романтично. Затова така “реших”.
“Хайде, скъпа, дай ми още един шанс.”
Съгласна, Мари.
Тъгата и носталгията не са романтични. Дълбоки и тежки чувства са. Могат да доведат до депресия с невъзвратими последствия.
Всички усещания трябва да се “употребяват” с мярка. И като казвам всички, имам предвид всички.
добра е!