Минават хората край мен, а аз прекарвам времето си,
за да наблюдавам забързаните стъпки в ранените тела,
неволно се разкрива миналото в стъпките.
С подозрение към външната обвивка,
усещам как отвътре Пан танцува,
отблъскват ме застиналите маски на лицата,
престореност и фалш, напълно в крак с времето.
То минава, преминава, отминава,
а последното остава.
За децата важна е играта
и факт е, че това се отразява в способността
да гледат на нещата
без разни вредни мисли да им се въртят в главата.
Настана есен, а пък вчера беше лято,
как времето ме изненадва,
тъй цифрите натрупани във възрастта
ме водят вътре в мен, една
мечтаеща за…
То минава, преминава, отминава,
а последното остава.
Всеки месец различен ритъм има,
уморена от теченията, които ме носят
през настроенията,
превръщам се във метроном.
Отдавна се стремя към равновесие,
всяка преценка за хората ми дава посока
за нещата, които в себе си да променя,
за нещата, които пречат ми на свободата.
Освободените пътища се подреждат на витрините на движещия се свят,
телата, които танцуват в осмоза,
се плъзгат, потръпват, сливат и привличат неустоимо.
Тичам през времето, това съм аз,
всяко чувство ми дава усещане, че изразявам премълчаните мисли
и че справедливостта ще възтържествува в горкия ни заспал живот.
То минава, преминава, отминава,
а последното остава.
