За блога

Озаглавих го не случайно “Пей, Джиджи, пей”

За най-любимата ми песен, с която го захващам. За най-любимите ми приятели, които умело отгатват настроението ми и разпалват въображението ми. За всяко намерение да бъдем по-добри. За всички изгубени романтици. За всички намерени надежди. За любовта. За усмивката. За тъгата. За погалените бодили. За черните коне. За поникналите цветя. За летящите хора. За мечтателите. За изгубилите мечтите си. За благородните. За низвергнатите. За спомените. За забравата. За удивителните въпросителни на многоточието.

За музиката и всичко, което неочаквано изскача от нотите, за да гравира в сърцето едно просто “Тра-ла-ла, не ме забравяй, с мен ела.”