Приближи се и виж,
виж дърветата,
открий момичето,
ако можеш.
Приближи  се и виж,
виж мрака,
просто следвай очите си,
просто следвай очите си.

Чувам гласа й,
по име ме вика.
Дълбок е звука
в мрака.
Чувам гласа й
и започвам да бягам
сред дърветата,
сред дърветата.

Внезапно спирам,
но вече е късно.
Изгубен съм в гората,
сам.
Момичето не е било никога там.
Все същото, винаги същото,
напразно тичам.
Отново и отново, и отново, и отново,
и отново, и отново, и отново…

Минават хората край мен, а аз прекарвам времето си,
за да наблюдавам забързаните стъпки  в ранените тела,
неволно се разкрива миналото в стъпките.

С подозрение към външната обвивка,
усещам как отвътре Пан танцува,
отблъскват ме застиналите маски на лицата,
престореност и фалш, напълно в крак с времето.

То минава, преминава, отминава,
а последното остава.

За децата важна е играта
и факт е, че това се отразява в способността
да гледат на нещата
без разни вредни мисли да им се въртят в главата.

Настана есен, а пък вчера беше лято,
как времето ме изненадва,
тъй цифрите натрупани във възрастта
ме водят вътре в мен, една
мечтаеща за…

То минава, преминава, отминава,
а последното остава.

Всеки месец различен ритъм има,
уморена от теченията, които ме носят
през настроенията,
превръщам се във метроном.

Отдавна се стремя към равновесие,
всяка преценка за хората ми дава посока
за нещата, които в себе си да променя,
за нещата, които пречат ми на свободата.

Освободените пътища се подреждат на витрините на движещия се свят,
телата, които танцуват в осмоза,
се плъзгат, потръпват, сливат и привличат неустоимо.

Тичам през времето, това съм аз,
всяко чувство ми дава усещане, че изразявам премълчаните мисли
и че справедливостта ще възтържествува в горкия ни заспал живот.

То минава, преминава, отминава,
а последното остава.

Здравей, отново съм аз
Здравей, как си ти сега?
Времето сякаш спря,
докато мисля за теб далеч от дома.

Доста се лутах
И се уморих
Приготви ми силно кафе
Ще ти разкажа историята
на едно момче.

Имало едно време някой,
Когото ти познаваш добре,
Заминал далеч,
Изгубил се, но се завърнал.

Здравей, отново съм аз
Здравей, как си ти сега?
Времето сякаш спря,
докато мисля за теб далеч от дома.

Вярваш ли, че се промених?
Имам нови мечти -
За теб, за мен, за нас
Невъзможни идеи, но такъв съм и аз.

Нямаш какво да ми кажеш, нали
просто съм спомен,
но малко боли
нищо не ще изрека, освен:

Здравей, отново съм аз
Здравей, как си ти сега?
Времето сякаш спря,
докато мисля за теб далеч от дома.

Ето и копието:

Беше време, в което след всяка раздяла си правех списък от песни описващ току що прекъсналата ми връзка. И до ден днешен за всяка жена с която съм бил си имам по една песничка. С годините спрях да го правя, но все още имам навика да разказвам истории с музика.

Не мога да пея, а не се и научих да свиря на някакъв инструмент. Но вярвам, че подходящо подбрани и подредени изпълнения могат да разкажат много, точно с избора и подредбата. Стига да имаме представа за какво става дума в песента например. Ето един не добър пример:

Barry White – You’re My First, My Last, My Everything
Joe Cocker – You Can Leave Your Hat On
Johny Cash – A thing Called Love
The Dubliners – Dirty Old Town
Leann Rimes – Amazing Grace
Joe Cocker – Summer in the City
Tom Jones – Sex bomb
Sarah Brightman & Plácido Domingo – Time to say goodbye
Demis Roussos – Mourir aupres de mon amour

Спрях да описвам любовите си след като за една не успях да посветя една единствена песен. Хм … от тогава минаха доста години … дали да не ѝ звънна? Глупости …

Тя отваря прозореца,
под снега не се вижда покрив.
Тя казва: „Спомняш ли си, мислеше,
че снегът се състои от молекули?“
Драконът кацна в полето -
и е късно да мислиш, че спиш,
поне сънят ти да беше характерен за този век.
Но времето за съмнения отмина,
разлюлени са вече тръстиките;
Благоприятен е пътят през великата река.
А водата все тъй си тече
под моста Мирабо;
Какво общо имаме ние с това?
То е
дело на майстора Бо.

Имаш важни приятели,
те снимат филми за теб.
Лежиш във ваната си,
като посредствен герой
между Марат и Архимед.
Звънят на вратата ти -
през прозореца влизат също,
а някой друг се впуска след тях…
Ще изядат плътта ти, вместо хляб
и изпият кръвта, вместо вино;
Ще вземат 3 рубли за такси,
за да преследват нова победа;
А водата все тъй си тече
под моста Мирабо;
Какво общо имаме ние с това -
с това дело на майстора Бо.

И ето, отново Рождество
те завари неподготвен.
А любовта е за теб – чужд език,
из въздуха мирише на газ.
Естествен шок,
от нервен пристъп припада муха.
И въпрос: „От какво не живяхме веднага?“
Но кой би могъл да знае какво по жицата тече,
преди да са включили тока?
Настъпва епохата на интернационалния джаз;
А водата все тъй си тече
под моста Мирабо;
Най-сетне разбра,
че си бил винаги майстора Бо;
А любовта е причина да се прибереш у дома;
Любовта – тя е дело на майстора Бо…

Винаги съм предпочитал не съседи, а съседки,
дребните им сенки, вълнообразно очертани върху щорите.
Измислих си и ням любовен филм,
в който чорапите ти в черно и златно се плъзгат по прасците ти.

На прозореца отсреща,
погалвам перваза
и проклинам изобретателите,
на венецианските щори,
които насичат с летвите си
и малките парченца голота.

Винаги съм предпочитал не съседи, а съседки
Винаги съм предпочитал не съседи, а съседки

Винаги съм предпочитал не съседи, а съседки,
които простират дантелите си, за да съхнат на балкона.
Сякаш ти танцуваш, когато се поклаща муселина
поканен на големия бал на памучните бикини.

На прозореца отсреща,
погалвам перваза
и проклинам умниците
изобретили сушилните,
И няма вече замечтано взиране
към бюстиетата,
висящи на простора.

Винаги съм предпочитал не съседи, а съседки
Винаги съм предпочитал не съседи, а съседки

Винаги съм предпочитал не съседи, а съседки,
които изпразват гардероба, преди да решат какво да облекат.
След около час ще избереш панталон
и ще го обуеш пред екрана ми.

На прозореца отсреща,
погалвам перваза.
Нелоялната конкуренция
на централното отопление
с плътна пара
прекъсва транса ми,
след туй се спускат плътните завеси
и капката преляла чашата,
пълна промяна на гледката
те скрива от погледа ми.
Старчески дом е построен пред прозореца ми
и на въже прострени се сушат
стотици огромни кюлоти.

Винаги съм предпочитал не съседи, а съседки.
Винаги съм предпочитал не съседи, а съседки.
Винаги съм предпочитал не съседи, а съседки.
Винаги съм предпочитал не съседи, а съседки.

Имах едно време очила с рамки, като на Нана Москури. Сега пак се връщат на мода, май?

Получих любовта, като наследство
една сутрин в страната на щурците.
Фантазията и духа летят
далеч, назад във времето,
нагоре, високо над океаните.
Чела съм, разгръщала съм страници
през годините луди и мъдри.
Ако не затваряте в клетка тази странница,
ще приеме любовта, като наследство.
С благодарност.

Макар животът ми да се съдържа в „Обичам те!“,
макар пътят ми да е пресичал водовъртежи,
съм все същата волна птица,
дъщерята на пролетта.

Получих любовта, като наследство
една сутрин в страната на щурците.
Фантазията и духа летят
далеч, назад във времето,
нагоре, високо над океаните.
Чела съм, изписала съм страници,
докато стигна тук.
Видях да се изливат дъждове поройни
преди да намеря любовта,
като наследство.

Парижки нощи

Любовта е за щастливите хора,
Любовта остава за кратко.
Тук съм,
бродя по улиците на Монмартръ.
Какво да правя,
къде да отида,
за да оцелея
в града на светлината…

Парижки нощи,
седиш в кафенето и пиеш вино.
Парижки нощи,
не знам какво да правя с вас,
с времето си… не.
Надолу по Шапс Елисе
познавам всяко кабаре,
знам всеки нощен бар.
Дали съм прав
или греша,
знам всяка мръсна,
тротоарна песен.

Парижки нощи,
наблюдавам живота,
който бе някога мой.
Парижки нощи,
някога имах всичко,
например къща и жена, ха.

Ела да пием черешово вино,
помогни ми още веднъж
да усетя нощния живот.
Когато погледът се замъгли,
се преструвам,
че тя е тук.
И всичко е наред…
Парижки нощи,
музика, танци, хора
пълни с усмивки.

Парижки нощи,
момичетата на червените фенери
очакват ездача си.
Евтин мотел, скърцащи легла
и забравям за час
всички причини… защо.
После плащам цената
и търся в очите им
причините… защо.

Беше просто любов.
Беше само любов.
Това разби сърцето ми.
Хайде, скъпа,
дай ми още един шанс.
Даааа, ще бъда добър.
Ще бъда добър с теб.

За теб!
За начина, по който си красива!
За начина, по който си до мен!
За нежните думи, пресилени
понякога.
За теб!
За малкото усмихнато момиче,
което беше.
За тази, което все още,
често, си.
За миналото ти! За съжаленията ти!
За предишните твои очарователни принцове!
За живота, за любовта!
За нашите дни и нощи!
За вечното завръщане на шанса!
За детето, което ще се роди,
и на нас ще прилича,
в себе си мен и теб ще обедини.

За мен!
За лудостта, която ти ми причини!
За безпричинните ми бесове!
За мълчанието и предателствата ми
понякога.
За мен!
За времето, през което те търсих!
За качествата ми, с които се шегуваш!
За недостатъците, които скрих от теб!
За бродещите ми мисли!

За живота и любовта!
За дните и нощите ни!
За вечното завръщане на шанса!
За детето, което ще се роди
и на нас ще прилича,
в себе си мен и теб ще обедини.
За нас!
За спомените, които ще си създадем!
За бъдещето и най-вече за настоящето!
За здравето не старата земя,
която се върти!

За нас!
За надеждите и илюзиите ни!
За предстоящата ни първа среща!
За здравето на милионите влюбени,
които приличат на нас!

За живота и любовта!
За дните и нощите ни!
За вечното завръщане на шанса!
За детето, което ще се роди
и на нас ще прилича,
в себе си мен и теб ще обедини.