Feeds:
Публикации
Коментари

Снегът

Снегът от снощи е покрил довчера голите дървета.
Три гларуса треперят вън и зъзнат уличните псета.
Не се надявах, Боже мой! На детство някак ми мирише.
И белота, и чистота, и самота, и ми се пише.

За първи път, за първи път от много, много дълго време
– къш на дребнави суети, къш на безсмислени проблеми.
Я виж, онази струйка дим как с облачето се закача.
От къщичката, диша още, помежду два небостъргача.

И пише ми се за любов, и даже да изглежда смешно
– Не остарявай! Остаря ли? Ах, остарява безутешно.
С окапали листа, снегът, така прекрасно я покрива,
но знам, ще дойде пролетта и ще докаже, че е жива.

А телевизорът ръмжи от политически дебати,
земетресения, войни, насилия и атентати.
И всеки ден, и всяка нощ, натрапчиво и не сезонно,
и от кошмара ме дели едва едно дистанционно.

А вън снегът – О, Боже мой! – е детство, толкова е странно!
И знам, ще се стопи, и пак към битието постоянно.
И любовта ще плаче пак, и кучето ще ѝ приглася,
а тази тънка струйка дим към небесата се възнася.
Снегът от снощи е покрил довчера голите дървета.
Три гларуса треперят вън и зъзнат уличните псета.
Не се надявах, Боже мой! На детство някак ми мирише.
И белота, и чистота, и самота, и ми се пише.

Advertisements

Гора

Приближи се и виж,
виж дърветата,
открий момичето,
ако можеш.
Приближи  се и виж,
виж мрака,
просто следвай очите си,
просто следвай очите си.

Чувам гласа й,
по име ме вика.
Дълбок е звука
в мрака.
Чувам гласа й
и започвам да бягам
сред дърветата,
сред дърветата.

Внезапно спирам,
но вече е късно.
Изгубен съм в гората,
сам.
Момичето не е било никога там.
Все същото, винаги същото,
напразно тичам.
Отново и отново, и отново, и отново,
и отново, и отново, и отново…

Минувачите

Les Passants

Минават хората край мен, а аз прекарвам времето си,
за да наблюдавам забързаните стъпки  в ранените тела,
неволно се разкрива миналото в стъпките.

С подозрение към външната обвивка,
усещам как отвътре Пан танцува,
отблъскват ме застиналите маски на лицата,
престореност и фалш, напълно в крак с времето.

То минава, преминава, отминава,
а последното остава.

За децата важна е играта
и факт е, че това се отразява в способността
да гледат на нещата
без разни вредни мисли да им се въртят в главата.

Настана есен, а пък вчера беше лято,
как времето ме изненадва,
тъй цифрите натрупани във възрастта
ме водят вътре в мен, една
мечтаеща за…

То минава, преминава, отминава,
а последното остава.

Всеки месец различен ритъм има,
уморена от теченията, които ме носят
през настроенията,
превръщам се във метроном.

Отдавна се стремя към равновесие,
всяка преценка за хората ми дава посока
за нещата, които в себе си да променя,
за нещата, които пречат ми на свободата.

Освободените пътища се подреждат на витрините на движещия се свят,
телата, които танцуват в осмоза,
се плъзгат, потръпват, сливат и привличат неустоимо.

Тичам през времето, това съм аз,
всяко чувство ми дава усещане, че изразявам премълчаните мисли
и че справедливостта ще възтържествува в горкия ни заспал живот.

То минава, преминава, отминава,
а последното остава.

C’est ci bon

Здравей

Със специалното съдействие на Вилфорд 🙂

Здравей, отново съм аз
Здравей, как си ти сега?
Времето сякаш спря,
докато мисля за теб далеч от дома.

Доста се лутах
И се уморих
Приготви ми силно кафе
Ще ти разкажа историята
на едно момче.

Имало едно време някой,
Когото ти познаваш добре,
Заминал далеч,
Изгубил се, но се завърнал.

Здравей, отново съм аз
Здравей, как си ти сега?
Времето сякаш спря,
докато мисля за теб далеч от дома.

Вярваш ли, че се промених?
Имам нови мечти –
За теб, за мен, за нас
Невъзможни идеи, но такъв съм и аз.

Нямаш какво да ми кажеш, нали
просто съм спомен,
но малко боли
нищо не ще изрека, освен:

Здравей, отново съм аз
Здравей, как си ти сега?
Времето сякаш спря,
докато мисля за теб далеч от дома.

Звучи сякаш е по-лесно, отколкото с думи… Не е точно така, обаче.
Попитах Георги и той се съгласи да гостува тук с думите си. Тайно от мен 🙂 в неговия блог е написал едно-друго за песните. Хубаво, много хубаво дори го е написал, но не иска да признае. 🙂 Прочетете оригинала, разговора ни след него,  поне. 🙂

Ето и копието:

Беше време, в което след всяка раздяла си правех списък от песни описващ току що прекъсналата ми връзка. И до ден днешен за всяка жена с която съм бил си имам по една песничка. С годините спрях да го правя, но все още имам навика да разказвам истории с музика.

Не мога да пея, а не се и научих да свиря на някакъв инструмент. Но вярвам, че подходящо подбрани и подредени изпълнения могат да разкажат много, точно с избора и подредбата. Стига да имаме представа за какво става дума в песента например. Ето един не добър пример:

Barry White – You’re My First, My Last, My Everything
Joe Cocker – You Can Leave Your Hat On
Johny Cash – A thing Called Love
The Dubliners – Dirty Old Town
Leann Rimes – Amazing Grace
Joe Cocker – Summer in the City
Tom Jones – Sex bomb
Sarah Brightman & Plácido Domingo – Time to say goodbye
Demis Roussos – Mourir aupres de mon amour

Спрях да описвам любовите си след като за една не успях да посветя една единствена песен. Хм … от тогава минаха доста години … дали да не ѝ звънна? Глупости …

Дело мастера Бо

Тя отваря прозореца,
под снега не се вижда покрив.
Тя казва: „Спомняш ли си, мислеше,
че снегът се състои от молекули?“ Цялата публикация »