Приближи се и виж,
виж дърветата,
открий момичето,
ако можеш.
Приближи се и виж,
виж мрака,
просто следвай очите си,
просто следвай очите си.
Чувам гласа й,
по име ме вика.
Дълбок е звука
в мрака.
Чувам гласа й
и започвам да бягам
сред дърветата,
сред дърветата.
Внезапно спирам,
но вече е късно.
Изгубен съм в гората,
сам.
Момичето не е било никога там.
Все същото, винаги същото,
напразно тичам.
Отново и отново, и отново, и отново,
и отново, и отново, и отново…
Пей, Джиджи, пей! 